Блог

Машинният превод – може ли машина да превежда по-добре от човек?

Идеята за напълно автоматизиран машинен превод се ражда още в далечния XVII век, но реално започва да се развива през 50-те години на миналия век. Докато преди векове тази представа е била само философска, за последните няколко десетилетия са постигнати много успехи по пътя на осъществяването ѝ и практическото ѝ приложение.

Практическото приложение не закъснява – всъщност именно идеята за по-малко човешки труд в извършването на преводи дава началото на машинния превод като възможност.

Превеждането от човек може най-лесно да бъде обяснено в две точки:

  1. „Разшифроване” на значението на базовия текст.
  2. Прехвърляне на съдържанието на желания език.

Тази привидно проста процедура всъщност представлява дълбок и сложен когнитивен процес. За да бъде адекватно разшифровано и предадено съдържанието на текста, се изискват силни познания в граматиката, семантиката, синтаксиса, идиомите и пр. Това, разбира се, спъва процеса на машинния превод, тъй като компютърът не може да обработва информация с качеството на човешкия мозък. Главното предизвикателство за хората, занимаващи се с развитието на този тип преводи, е именно да създадат компютър, обработващ информация по различен начин и въвеждащ според тази информация друг, нов текст, достатъчно адекватен, за да не може да бъде различен от човешки превод. За съвременните технологии това е невъзможно.

Много е трудно да бъде създаден машинен текст, дори слабо доближаващ се до качеството на човешки превод. Въпреки това различните подходи дават обещаващи резултати.

  1. Метод на правилата. Може да бъде приложен в преводи, в които входният и изходният език са близки, например български – сръбски, шведски –норвежки, фински – естонски. Този метод позволява правенето на сравнително адекватен превод, базирайки се на езиковите и граматически правила и форми, които съвпадат в близките езици.
  2. Междуезиков метод. Този метод е може би най-разпространеният и представлява обработка на съдържанието на изходния текст и прехвърлянето му в „междинен език” – програма, селектираща най-често използваните и валидни за най-голям брой езици граматични и прочие правила. Продуктовият текст е резултат от тази междинна обработка.
  3. Речников метод. Няма излишна обработка на информацията – не се търси конкретното значение на дадена дума, а се превежда със значението, посочвано най-често в речника.

Съществуват и други подходи, например статистически и хибриден, но те не са толкова разпространени. Различните методи работят различно добре, когато става въпрос за преводи от различен тип. Статистическият подход например върши най-добра работа при превод на документи и като цяло юридически текстове, тъй като най-добре се спазва формалният начин на изразяване.

Друго предизвикателство е преводът на нестандартни езици. Превеждането на диалектни и жаргонни думи и изрази може да бъде катастрофа, ако не се направи всичко възможно, за да се избегнат двусмислията. Никое от тези условия обаче не е достатъчно, за да звучи машинният текст като човешки, колкото и да бъдат спазени правилните значения.

Въпреки явното превъзходство на човешкия интелектуален труд пред машинното писане и превеждане, успешното прилагане на МП поставя нови технологични хоризонти. Улесняването на работата изисква нови идеи в областта на програмирането и разбирането на езика като цяло. Тази дейност за машината е практически невъзможна – когато това бъде постигнато, ще бъдем още крачка напред по пътя на откриването на изкуствения интелект.

mitraМашинният превод – може ли машина да превежда по-добре от човек?

Related Posts