Блог

Какво каза?

Говориш на телефона си и той превежда думите ти на някой от основните европейски езици. Приложението на Google вече може дори да превежда думите под формата на текст или електронен глас. Skype наскоро заяви, че ще предложи почти същите услуги – засега само на английски и испански. Но твърденията, че тези технологични чудеса слагат край на традиционния превод са силно преувеличени.

Софтуерът може да предаде смисъла на чужд език, но когато говорим за бизнес употреба този начин за превод е напълно неподходящ.

Бизнесът с преводи и локализацията на софтуер генерира приходи от 37 милиарда долара годишно. Данните бяха оповестени от консултантската фирма Common Sense Advisory (CSA).

Но това не е всичко! Пазарният дял на преводаческия бизнес непрекъснато се разширява. На континентална Европа доскоро доминираха преводите на френски, италиански, немски и испански. Японски, китайски и корейски пък бяха единствение азиатски езици. Това вече съвсем не е така. Приблизително от 90% от онлайн разходите се регистрират основно от говорители на 13 различни езика – споделя Дон де Палма от CSA. И причините за разширяващата се езикова география са както политически, така и търговски.

В ЕС се общува на 24 езика. Доскоро пренебрегваните езици като виетнамски и индонезийски набират популярност. Фирми, опериращи на африканския пазар, смятат, че общуването на различните езици на континента става все по-приоритетно. Големи софтуерни фирми като Microsoft, например, откриха, че за тях е по-печелившо да локализират своите продукти на малки езици като люксембургски, например. Отдавна преводът не се свежда само до английски език.

Технологията няма как да замени хората. Тя просто е още един инструмент, който ни помага да се справим с нарастващото търсене на висококачествен превод.

Преводаческата памет е може би първият „голям“ и полезен инструмент. От 1980 г. преводачите имат възможността да се възползват от огромна база данни, съдържащи цели изречения, които вече са били преведени в дадена езикова двойка. Това помага да се ускорят проекти, свързани с повтарящи се действия, като например превод на различни ръководства за употреба.

Машинният превод е следващата стъпка. Компютрите „учат“ от огромни бази данни на вече преведени текстове, за да правят все по-добри предложения за превод на цели парчета текст.

Друга тенденция, която се забелязва, е преводаческите агенции да залагат на управлението на проекти, където агенцията е посредник между клиентите и преводачите, тя също така управлява файловите формати, корекциите и редакциите и т.н.

В крайна сметка, софтуерът е малко вероятно да замени преводачите, то той може да координира работата по-ефективно. Пример за това е американската компания Smartling, която се опитва да избегне посредниците точно по този начин. Сред клиентите им са Tesla – производител на електрически автомобили и Spotify – услуга за стрийминг на музика.

Според Jochen Hummel – пионер в полето на преводаческата памет – истинският пробив ще дойде от комбинирането на софтуер, преводаческа памет и управление на съдържанието в единна база данни. Но монетизирането на тази услуга би било трудно. Защо, според вас, титанът Google не се е опитал все още да печели от Google Translate? Според бивш изпълнителен директор в Google, те са експериментирали със софтуер за управление на съдържанието, но „са решили да се съсредоточат върху по-лесни неща като коли, които шофират без водач“.

 

Така или иначе, най-интересното в бранша на преводаческите агенции тепърва предстои!

 

Източник: списание The Economist

mitraКакво каза?

Related Posts