Блог

La celebridges lalangue

„Без съмнение езикът е направен от лаланг”, казва Жак Лакан, с което като че ли подсказва за двойнствеността на този „тъмен предшественик” – като първичен език и като предразбиране, което не може да бъде интегрирано напълно в реда на означаващите и на смисъла. Терминът е образуван от определителния член la и думата langue – език – като един от (не)възможните му преводи би бил „езиезик”. Това своеобразно заекване сякаш огъва класическото разбиране за системно-структурната същност на езика и разколебава ясно-отчетливите граници. От историческа гледна точка пък е(зи)езикът може да се отнесе към хипотезите за появата на човешката реч: „Праезикът на народите бил поетически” (Prima gentium lingua poetica), заявява преди три века Джамбатиста Вико. Дори етимологията на думата „варварин”, употребявана от елини и римляни през класическата епоха, се свързва с „онзи, който заеква”, bar-baros…

И ако глаголът е слонът не само в българската граматика, да преминем на втората дума от слогана, която свръзхвалява езиезика на Реалното, сиреч свързва (bridges) Безсъзнателната инфраструктура в текстоговоряща стратегия и едновременно с това възхвалява (celebrates) вечно изплъзващия се Обект на желанието. Най-малкото и най-голямото впрочем общо кратно тук е романът Finnegans Wake на Джеймс Джойс, от който избрахме неологизма. Вкратце може да се каже, че макар и формално на английски, книгата е написана на свой собствен език, комбиниращ елементи от десетки други езици, в това число и български (топоними, реалии и културно-исторически препратки). Пример за последното откриваме в думите на един от женските гласове:

I could love that man like my own ambo for being so baileycliaver though he’s a nawful curillass and I must slav to methodiousness.

Бих обичала този човек като собствения си амвон, затуй че е толкова крепкоумен, ако и да е ужастен кириливец, а трябва да словя методийността (прибл. пр.).

„Джойс е във връзка с удоволствието (joy), което е, наслаждение (jouissance, фр.), написано на lalangue, който е английски; това вджойсване (en-joycing), това наслаждение (jouissance) е единственото нещо, което може да се вземе от текста”, казва Лакан и в добавка ни съветва: „Четете Бдението на Финеган, без да се опитвате да разбирате…”. Можем и да не го послушаме… Но така, през миниатюрната глосолалия*, накрая, стигаме и до началното la, което задава тона, по който настройваме гла-ласа, и чието скандиране, ла-ла-ла, прави възможно всяко преминаване…

_______________

* Глосолалия (на гръцки: γλωσσολαλιά) (идва от гръцки, където γλῶσσα – глоса означава език като анатомичен орган или език като лингвистична единица) и λαλεῖν – лалейн означава „да говоря“) е изкуствено, само на пръв поглед създаване на нов език. Уикипедия

mitraLa celebridges lalangue