Преди известно време в офиса ни влезе една прекрасна дама. Тя носеше нещо далеч по-ценно и от най-скъпия договор на света – сбирка от стихотворения на български език, които сама бе написала за своите внуци. Желанието ѝ беше това творение да заживее на английски, за да могат децата на нейните деца наистина да усетят обичта, скрита между редовете.
В България се отнасяме към превода с особено преклонение. Всички сме израснали с Валери Петров, чийто гений вдъхна на Шекспир нов, ритмичен живот на нашия език. Той ни научи, че добрият преводач е магьосник, който открива душата на всяко стихотворение. И както Александър Шурбанов пренесе цялата тежест на Милтъновия „Изгубен рай“, а Нели Доспевска улови вълшебството на Дикенс, нашата задача бе да открием онази искрица, която прави стиха жив.
Да превеждаш за деца не е лесно – не трябва да звучиш нито сложно, нито повърхностно.
Българският и английският танцуват в различен такт. Нашата реч е богата на срички, докато английският обожава ямбичния отскок. За да запазим онази мелодичност, от която светват очите на всяко дете, се наложи буквално да „пресъздадем“ (transcreate) ритмичната стъпка от нулата.
Българският е език на споделената обич. Имаме хиляди начини да направим една дума по-малка и по-сладка (всички тези наставки като -че и -ца). Английският в това отношение е малко по-инатлив. За да не звучим монотонно, трябваше да търсим топлината в ярките образи и в самия тон, а не просто в окончанията.
Римата не бива да изглежда нагласена. Тя трябва да се случи естествено – като неизбежна и щастлива случайност. Постарахме се да запазим простотата на детския свят, докато бабината топла загриженост оставаше нашата пътеводна светлина.
А „прегръдката“ трябва да остане непокътната. Малко по-надолу можете да надникнете как едно палаво българско внуче намери своя път на английски език. Ако и вие имате нужда от творчески превод и локализация, които да докосват сърцето – потърсете ни!
| Bulgarian Original | English Localization |
| Баба казва, че съм силен, | Granny says I’m strong and brave, |
| но съм палав и немирен | But I simply won’t behave. |
| и затуй е в кръв обляно | That’s why, as you’ll always see, |
| вечно моето коляно. | There’s a scraped-up patch on my knee. |
| Всеки път се тя зарича: | Every time she makes a vow: |
| „Няма аз да те обичам!“ | “I won’t love you, starting now!” |
| и с целувка по главата | But then she wraps my wounds so neat, |
| ми превързва колената. | With kisses soft upon my cheek. |