От Вавилонската кула до епохата на интернет – преводачите винаги са играли важна роля във всяко значимо историческо събитие. Езиковите специалисти са позволявали на различните страни да общуват и така да се разрешават важни проблеми или да се обсъждат различни теми. Но, както знаем, думите и делата остават, а важните посредници между тях потъват в историческото небитие.
Поради тази причина решихме да насочим Вашето внимание към някои важни събития, които са белязани от хората, които се занимават с една от най-старите професии в света – превода.
382 г.
Папа Дамас I възлага на библейския учен и аскетичен свещеник Jerome (Свети Йероним) да преведе Библията и така се появява Вулгата (Vulgata) – каноничният превод на латински на Библията, който се използва за служба в Католическата църква.
Днес св. Йероним се почита като покровител на преводачите и учените.
1372
Джефри Чосър донесъл ръкописи на Данте, Петрарка и Бокачо, след като се завръща в Англия от Италия, където е бил изпратен като посланик.
Чосър е владеел два езика: английски и френски. И въпреки че не можем да го наречем типичен преводач, той определено има главна заслуга за това неговите съвременници да се запознаят с творчеството на класиците.
Според някои източници заради ранните си литературни творби и преводи през 1374 г. Чосър получава награда от крал Едуард III – „галон вино дневно до края на живота му“. Това означава около 4 литра и половина – всеки ден!
1519
През тази година в Испания е доведена Малинче, известна още като Доня Марина. Малинче е преводач, наложница и доверен човек на Ернан Кортес. Тя започва да му превежда по време на испанското завоевание на Мексико. Преди това обаче тя е научила различни езици, след като е била продадена в робство след смъртта на баща си. Нейната почти десетилетна роля като преводач е описана в популярната култура като предателка, жадна за секс и богатство. Споменаваме за този факт, защото тази трайна репутация на Малинче подчертава комплексния характер на превода като свързващо звено между противоположни групи с противоположни цели.
1535
Уилям Тиндейл е арестуван и вкаран в затвора за една година, преди да бъде екзекутиран за ерес. Той е бил ключова фигура в протестантската реформация, направил е нов превод на Библията и точно този превод води до преждевременната му смърт. Неговият превод е смятан за първия случай на библейски превод на английски език, който черпи директно от иврит и гръцки текстове.
1680
Легендарният английски поет Джон Драйдън популяризира подхода в теорията на превода да се прави разграничение между три вида превод: буквален (буквално спрямо текста), перифразиран (придържайки се към смисъла, а не към точната формулировка) и имитация (реконструкция на текста с творчески подход). Тези формулировки водят началото си още от древните гърци, но Драйдън е този, който ги въвежда в съвременната теория на превода.
1945
Нюрнбергският процес бележи началото на симултанния превод като стандарт в дипломатическите конференции. По време на процеса се извършва превод на четири езика.
По време на Втората световна война времето е от съществено значение и това води до необходимостта да се появят преводачи със слушалки и микрофон, които да работят в почти реално време.