Въпросът дали преводът е изкуство, или наука, е стар почти колкото спора за кокошката и яйцето. Много често не се взема под внимание, че за да се изгради един свободнотечащ и естествен текст, се изисква дълбоко познание и внимание за начина, по който думите си взаимодействат, как те звучат във връзка една с друга, как писането на една дума в контекста на дадена идея и тема води реципрочно до употребата на втора дума, а тя, от своя страна, води до използване на третата и т.н.
Органичното изречение трябва да звучи естествено, логично, елементите във фразата трябва да са съгласувани помежду си. По този начин преводът, „манипулирането“ на думите на даден език с цел да се трансформират в логически красиви еквивалентни изречения на друг език наистина е изкуство.
Изглежда ние, хората, имаме интуитивно усещане за това кое е красиво, приятно и естетично. Дали става въпрос за музика или текст, ние съвсем несъзнателно оценяваме елементи като ритъм, рима, дикция, тон, движения, стил и още безброй други фактори, които ни карат да определяме и класифицираме това, което виждаме, чуваме, четем.
Ако даден елемент от конструкцията не е в съответствие с нашите представи за естетика, ние изпитваме неудобство и неудовлетвореност.
Всеки език, който съществува, следва определени правила, които управляват артикулацията, взаимодействието между отделните елементи и пр. Напълно е възможно тази връзка и логическа конструкция да успее да се предаде и на чужд език, но често се случва други елементи в изходния език да не могат да създадат ясна логическа структура в езика-приемник.
Всеки език носи в себе си фини нюанси на значение и своя изумителна логика за начина, по който думите се свързват и „вибрират“ заедно. Въпреки това, фразите на всеки език могат да бъдат преведени така, че приемният език да отразява точно идеята, да звучи естествено и приятно.
От друга страна, учените в момента търсят „теория на всичко“, която да представя единен начин на изразяване, чрез която да могат да се обяснят всички характеристики на заобикалящия ни свят. Всичко това, разбира се, се изразява повече чрез абстрактни понятия и концептуален език.
Но, в крайна сметка, резултатът, изразът, е един и същ: Смисълът може да се предава артистично и художествено от един език на друг, „неизказаната“ част на текста е уловима при добрия превод и е не по-малко въздействаща, отколкото в изходния език.
Сега да помислим малко за компютрите. Програмирането според основен набор от правила може да състави изречения, да отговори на команди, да създаде графики. Резултатите са израз на командите, които са въведени в командния модул, като тези резултати могат да притежават и художествена стойност!
Всичко това ни кара да вярваме, че преводът, погледнат като наука, всъщност е и изкуство. Да, точно така, тези две понятия не са несъвместими и могат да живеят заедно, изразени чрез резултата на труда, познанията, опита и таланта на преводача или лингвиста.
Осмислянето на основния обект, на целта и смисъла на изходния текст, изисква манипулиране на думите, за да могат те да се преведат с точното значение на първоначалния си замисъл и създаване. Плавното преливане на текста от един език на друг изисква задълбочено познаване на нюансите и на двата езика, както и интуитивен и художествен усет за фините значения. По този начин преводът следва същия процес, както при първоначалното си създаване, за да предаде първоначалната концепция чрез различен набор от символи, думи и значения, които звучат напълно естествено, логично и въздействащо на всеки език, на който се приемат.