В зависимост от начина, по който подхождаме към превода на един текст, както и похватите, които използваме, можем да го категоризираме. В днешно време преводът е силно развита практика и съществуват много перспективи и класификации, с които да се систематизират различните използвани похвати. Въпреки това най-популярните и често използвани методи са тези:

  • Интерпретативно-комуникативен метод

Този метод се занимава с разбирането и пресъздаването на смисъла от оригиналния текст, без да се правят съществени промени; това важи обикновено за симултанен и консекутивен превод. Преводът запазва целта на оригинала и желания ефект, който трябва да окаже върху публиката. Функцията и жанра на текста също са непроменени, стилистични промени не се толерират.

 

  • Дословен метод

 Може да се каже почти същото, както за първия метод: характеризира се с конкретно пресъздаване на езиковите елементи от оригиналния текст; дума по дума. Не се въвеждат стилистични и езикови промени. Нужно е да се спазват морфологията и синтаксисът и/или да се запази смисълът на оригинала. Функцията на превода подлежи на известна промяна, тъй като тук не е приоритет тя, а възпроизвеждането на езиковата система или формата на оригиналния текст.

 

  • Свободен метод

 Целта на свободния метод е да запази функцията на изходния текст еднаква при превода, дори за сметка на основния смисъл. Информационното съдържание трябва да остане същото. Позволяват се промени в категории от типа на социална и културна среда, жанр, или комуникативното измерение (тон, диалект). Тези промени варират според таргет аудиторията (например, ако текстът е предназначен за деца), ново предназначение (сценична адаптация), смяна на контекста или личен избор.

Това е най-лесният за прилагане метод на превод, но той не може да служи за какъвто и да е вид текст; преди да подходим „свободно” към превода, трябва да се съобразим с вече посочените категории, подлежащи на промяна.

 

  • Филологически метод

Това е метод, при който към превода се добавят бележки с филологически и исторически характер, с цел не само правилното разбиране на определени термини и думи от различно естество, но и допълнително поясняване на иначе известни значения; в такъв случай оригиналният текст често става обект на изучаване, а преводът е насочен към специализирана аудитория или към студенти.

 

Немалка роля играе и т. нар. стратегия на превода. Съществуват няколко вида стратегии, които представляват отделна методология, похвати, и също участват в цялостния превод. Стратегията на превода зависи изцяло от преводача и неговия личен подход към процеса. Съществуват и техники на превод, които са конкретните вербални процедури, видими в крайния резултат;  чрез тях се постига преходност, засягат се по-малки единици на текста.

Докато методът на превода е строго специфичен, то стратегията и техниките, които ще използваме, са индивидуални и обект на предпочитание от страна на преводача. Не са строго обвързани едно с друго, например при свободен метод бихме могли да използваме различни стратегии и техники на превод. Разбира се, стига това да не повлиява отрицателно на крайния резултат.