Една от най-често срещаните грешки при превода е смесването на езиковите стилове. Идеята на стиловете е именно да разграничат различните видове ситуации и техния контекст. Затова смесването им може да доведе до неточен превод – непълна яснота на израза, гафове, загуба на „духа” и атмосферата на написаното (ако става дума за художествено произведение) и т.н.
Такива грешки изпъкват най-силно, когато се използва научна терминология в художествен текст, както и диалог от него, или обратното – думи с лирически и като цяло художествен характер да бъдат използвани в научен, рекламен или правен текст. Официално-деловият, публицистичният и научният стил могат да бъдат комбинирани един с друг, но не трябва да бъдат никога смесвани с художествения.
N.B. Рекламите често съдържат художествени думи като „нежен”, „пухкав”, но това в повечето случаи просто изглежда смешно и не вдъхва доверие.
Най-важното при художествения превод е да бъде убедителен и максимално добре да описва гледището на автора, дори с цената на неточни думи. Иначе казано, допуска се употребата на думи, различни от точния превод, в полза на контекстовата точност. Но употребата на термини, чуждици и извънконтекстови фразеологизми е недопустима. Това едновременно внася объркване и нарушава атмосферата на творбата, в зависимост от това с какъв текст се занимаваме.
Когато работим с който и да е от другите стилове, смесването им един с друг е по-допустимо. Един текст може успешно да комбинира научен, публициситчен и делови стил. Същото важи и при превода на такъв текст, тъй като е прието в тези стилове да се превежда буквално и да бъдат спазвани точните значения на думите. Единственият фактор – обект на повишено внимание – са еднаквите думи с различни значения, характерни за текстове от такъв стил.
Постигането на смислено свързан и убедителен текст е дело на грамотни, познаващи езика специалисти с висока обща култура и дългогодишен опит. Когато в един текст дори по-второстепенни думи не звучат на място, това се усеща веднага. „Усеща” е правилната дума, тъй като усетът на преводача, едно от най-силните му качества, се развива в продължение на години работа. Богатата обща култура е по-необходима, що се отнася до терминология и думи, характерни за различните езикови стилове. В подбирането на най-контекстово правилната дума се крие изкуството на превода. Още повече познания се изискват, когато една и съща дума има различни значения в различните литературни области. В техническите и научните текстове рядко има думи с непредсказуеми значения – там преобладават термините и като цяло думи от нехудожествено естество. В последните години с преводи се занимават все повече млади хора, много от които нямат дори базовата култура, за да бъдат преводачи, и това спъва специалистите в полето на развитие, в което са добри и вършат качествена работа. За съжаление качеството на работа в тази област е правопропорционално на годините опит. Като всяко едно изкуство (защото има всички характеристики на изкуство) преводът е едновременно усет и труд, който развива този усет в продължение на години. Трябва да се дава поле за развитие на младите хора, но не и за сметка на качеството на работа, на което се надяваме. Оптимално решение за този проблем е подобряване на селекцията на специалисти – прилагане на по-ефикасен филтър за установяване на техните професионални умения в областта на езика.