Историята познава ситуации, в които хората е трябвало да боравят с повече от два езика. Преводът, обаче, често има две страни. Да вземем за пример италианските думи „traduttore“, „tradittore“, които се изписват подобно и на английски, но имат съвсем различно значение („translator“, „traitor“) – преводач, предател.

До ден днешен хората уважават професията на преводача и признават уменията и ловкостта на преводачите като нещо забележително. Малцина разбират, обаче, колко е трудно да разбереш и да интерпретираш нещо от един език, успявайки да му придадеш същото значение на друг.

Сюзън Зонтаг казва: „Преводът е надмощие на интелекта над изкуството. Дори повече! Това е надмощие на интелекта над целия свят. Да успееш да вникнеш във всяка дума и да извадиш нейното дълбоко значение от сянката й.“

Ако се замислим, ще се съгласим, че преводачите всъщност винаги са упражнявали една от най-важните и трудни професии в света и заслужават признание. Често сме чували за тях, но рядко сме ги виждали. Не са на предна линия в исторически план, но без съмнение винаги са били скрити някъде в най-значимите стаички в хода на историята.

С признателност към тези хора, които правят рутинно неповторимото още по-неповторимо, днес създадохме списък с четири неща, които може би не знаете за преводачите:

  1. Вашият интерпретатор (вероятно) не е преводач

Говорим за две съвсем различни позиции. Квалификациите са различни, длъжностните характеристики също не съвпадат. Единият работи самостоятелно у дома си с речника, а другият трупа опит от срещите с различни хора. Не само че уменията, които притежават, ги различават, но и това, което ги е привлякло към тази професия, е твърде различно. Една от основните заблуди е, че овладяването на няколко езика те прави професионалист в тази област. Да, овладяването на няколко езика е необходимо, но недостатъчно за навлизането в сферата на преводите. Така както е важно да имаш две ръце, за да се научиш да свириш на китара и да станеш музикант или автомеханик, по същия начин преводачът и интерпретаторът използват езика по толкова различен начин, че някой, който е професионален преводач и някой, който е професионален интерпретатор, приличат по-скоро на футболист във висшата лига и професионален голфър*.

* Има, разбира се, повече хора, които печелят пари като преводачи, отколкото като футболисти и голфъри. Това е пример за да покажем, че тези хора притежават уникален набор от умения.

 

  1. Устният превод е богат на съдържание

Различните ситуации изискват от преводачите различни умения.

  • Симултанен превод

Това е устен превод, който се извършва в момента на говоренето. Обикновено се извършва от екип от двама преводачи. Особеното тук е, че всяко забавяне може да развали цялото събитие. При този вид мигновен превод в реално време се смята, че 30 минути са абсолютното максимално време, в което едно физическо лице може да „удържи фронта“.

  • Последователен логичен превод

При логичния превод говорителят трябва да прави пауза в края на изречението или концептуална почивка в речевото съдържание. Тук преводачът предава това, което току що е казано на езика, от който превежда. Събития, при които се използва логичен превод, може да отнемат до два пъти по-дълго от симултанния превод. При логичния превод може да се направи секундна пауза, в която преводачът да осмисли как да преведе казаното, така че да има същото значение.

  • Шептене

Този вид превод произлиза от френския глагол „chuchoter“, което означава „шепот“. Тук преводачът седи до клиента и извършва симултанен превод в приглушен тон. Използва се, когато твърде много хора в една стая превеждат на други лица. Ако се прави твърде дълго време може да доведе до постепенно надигане на гласа и в крайна сметка да настане истински хаос. Следователно този тип преводи е най-подходящ за по-кратки срещи в тесен кръг от хора. Обективно погледнато, при симултанния превод не е нужно да имате някакви междуличностни умения, за да си свършите работата, докато при превода тип „шептене“ не може да се справите добре без тях.

  • Рилей

„Рилей“ или превод между два езика, посредством трети. Когато делегат говори език, който е „непокрит“ от преводача, в кабината на активните езици, може да бъде „прехвърлен“ (посредством аудио връзка) към друга кабина, която покрива съответния език и приема функцията на кабината на активните езици. Преводачът работи посредством друг език, без да се стига до нарушаване на качеството. За да разберете защо е нужен такъв превод, представете си сложността на ситуацията в Европейския съюз. Администрацията на ЕС ползва 24 официални езика, на които трябва да бъде преведен всеки един документ. Когато става въпрос за конференции, същата работа трябва да се повтори устно, с интерпретация. Езици като английски и френски са далеч по-широко разпространени, отколкото, да речем, малтийски и латвийски, и безспорно може да се каже, че ще имате проблеми с намирането на малтийско-латвийски говорители, квалифицирани да превеждат от единия на другия език. Когато делегат от Латвия, например, дава конференция, най-лесното решение, за да се намери общ език, е да се осигури един латвийско-английски преводач и един английско-малтийски такъв. Единият ще тълкува от латвийски на английски език за всички англоговорящи. А вторият ще слуша директно оригиналното изказване, но ще предава преведеното от първия преводач. Тогава вторият преводач ще интерпретира тази английска версия на речта на малтийски за малтийско-говорящите.

Просто е, нали?

Освен че добавянето на още един език увеличава мащаба на предизвикателството, има и други езикови специфични пречки за успешното интерпретиране по „рилей“ метода.

 

  1. Вашият интерпретатор е истински артист

Преводачите са наети за събития, където има публика на живо. Залогът е много висок. Всяка задача предполага определени умения в зависимост от събитието. Част от изпълнението зависи от спазване на баланса между тона на предаването на информацията и културните различия. Сериозната реч трябва да се предава в по-строг тон, да се интерпретира на различните езици по еднакъв начин, да не се превежда спонтанно, за да не стане комично, когато се преведе на друг език. Преводачите трябва да имат добро усещане за това кое може да има смисъл на един език, но да звучи глупаво и шокиращо на друг. По същия начин, те трябва да следят смисъла на речта, дори и езика на тялото на говорещия. Едно от най-важните умения, което тази стресова работа изисква, е способността да се измъкват от затруднени ситуации. Дори най-опитният лингвист може по средата на речта да изгуби смисъла и ключовото послание, или да се изправи пред непозната дума. В такива неловки ситуации е нужна прецизност в начина, по който преводачът ще импровизира.

 

  1. Работата на Вашия интерпретатор е сигурна

Въпреки че много хора биха искали да избегнат заплащането за преводач, възможността да спрат да търсят такъв практически не съществува поради много причини.

Днес повече от всякога хората имат възможност да учат колкото искат езици –английски, испански, мандарин… Това не предвещава спад в търсенето на услугите на интерпретатора. Времето, усилията и инвестициите, които корпорации като Google и Microsoft влагат в разбработването на софтуер за автоматичен превод, е доказателство за нарастващото търсене на съдържание на чужди езици в световен мащаб. Но няма такъв автоматичен преводач, който смислено да преведе дълга реч и трудно съдържание, така че да има смисъл.

„Машината за устен превод“ разчита на синхронизацията на две предварително съществуващи, доста нестабилни технологии – разпознаване на глас, последвано от автоматичен превод. Синтезирането на речта е допълнително препятствие. Дори и с последните постижения, най-добрият софтуер в тази област не отговаря на стандартите в тона, акцента и произношението. Така че се разчита на три взаимнозвързани нива на автоматизация, което е предпоставка цялостният превод да се обърка по-лесно.

 

Затова запомнете: следващия път, когато работите с преводач, помислете за човека зад слушалката и не забравяйте, че Вие не сте платили за превеждащ компютър.

Ако имате нужда от професионални преводачески услуги, ще се радваме да отговорим на Вашето запитване!