Добрият и разбираем превод на фразеологизми е една от тънкостите на качествения превод. Основната идея на който и да е превод е да бъде разбираем, а когато си имаме работа с подобни части на езика, е истинско майсторство да селектираме правилните думи. Добрата култура, касаеща всички езици, с които се работи, определено е предимство при откриването на точния израз.
Фразеологизмът е устойчива езикова форма, обикновено с преносно значение, най-често синтезирана в словосъчетание или цяло изречение. Такива могат да бъдат някои жаргонни форми и поговорки, вкарани в художествен текст.
За да бъде адекватно предадено посланието на израза, което почти винаги е изчистено, но метафорично, трябва да се спазват следните правила:
- буквалният превод се допуска само при фразеологизми, които са недвусмислени, дори когато работим с различни езици (това най-често са словосъчетания от типа на „Сизифов труд”);
- не е прието да се превеждат буквално фразеологизмите от тип „изречение”, например: ‘It’s raining cats and dogs’ ≠ „Валят котки и кучета” = „Вали като из ведро”;
- посланието на израза трябва да бъде абсолютно същото – контекстово и фактологически вярно, независимо какви са употребените думи;
- недопустимо е използването на чуждици, тъй като повечето фразеологизми имат едно и също контекстово значение, независимо от езиците;
- не е прието смесването на езиковите стилове, но това се подразбира от вече изброените правила, както и от това, че фразеологизмите са характерни единствено за художествения стил.
По-специфичен е преводът на нови, неизвестни фразеологизми, например в жаргонни и диалектни форми. Тези изрази обикновено нямат езикови еквиваленти и са характерни за строго ограничени географски региони. Това трябва да се има предвид, когато се сблъскаме с такава реч – високата култура по отношение на ареала, за който са характерни тези езикови форми, може да бъде само положителна в постигането на качествен превод. Да вземем за пример лондонския кокни – това е жаргон, неразбираем дори за местните. Попадналият на фразеологизъм от такова естество преводач трябва да впрегне цялото си креативно мислене в откриването на точните думи, за да предаде точното значение – или дори да измисли нов, собствен израз, без да изкривява концепцията му.
За диалектите важат почти същите правила – географската култура отново е плюс. Тук откриването на нови изрази не е приоритет – и в повечето случаи дори не се налага. Диалектните фразеологизми подлежат на съвсем лека промяна при превода, като тя дори не е от същото естество – за диалектната реч са характерни най-вече „изяждането” на звуци при изговаряне и употребата на строго специфични за ареала на тази езикова форма думи. Тези думи са особено коварни и, що се отнася до превода им, отново се изисква творческо мислене в подбирането на най-точния синоним.
Това са правилата, с които трябва да се съобразяваме по отношение на специфични изрази в художествените текстове. Най-доброто, на което може да разчита занимаващият се с такъв превод, е собствената си обща и езикова култура.